Д-р Рада Стаменкова пред People of Sofia

Аз съм д-р Радосвета Стаменкова, всички ми викат Рада, на 58 години съм и работя в областта на здравната превенция и семейното планиране от почти 30 години, от толкова почти съм и на терен с ромската общност. Общо взето, знам всичко за ранната бременност, ранното отпадане от училище, ранните бракове и феномена деца раждат деца. Не само от книги и статистики, и от живия живот и практиката.

Да започнем с това – защо деца раждат деца? Неща, които са общи?

Първо да кажа, че според УНИЦЕФ за детска бременност и детски брак се счита всеки, който се случва под 18 годишна възраст. Ако говорим за ромските общности, е важно да се знае: не може да гледаме на ромите в хомогенна цялост, защото те са много различни – има градове, в които живеят отделно едни от други три или повече ромски групи, които не се женят помежду си, не си общуват много-много, имат различни религии и език и т.н. Най-подходящ е специфичния, индивидуален подход, спрямо определената общност и място. По религиозен признак има източно православни християни, има принадлежащи към различни евангелски деноминации, има и роми, които изповядват исляма. По език са говорещи ромски, турски, копанарите говорят на влашки диалект, цуцуманите говорят български. Има калайджии, копанари, бургуджии, решетари, гребенари и много други, на базата на това, с което са се занимавали дедите им навремето.

Има ли нещо общо между всички тези групи по темата деца раждат деца?

Темата деца раждат деца не е ромска тема и ромски специалитет. Това е нещо, което се случва на всички. Постоянно се боря с предразсъдъци – от една страна са предразсъдъците на мнозинството, от друга предразсъдъците на самата ромска общност. И едните и другите казват, че това са си техни традиции. Ранни бременности и ранни раждания се случват в много региони по света – предимно в бедни региони. В България, ако всеки погледне в родословното си дърво назад, ще види че поне три поколения назад е имал пра баба или пра, пра баба, която се е оженила на 15 и е родила на 16, до двайсет и някоя годишна възраст е родила вече 6 деца, две от които са починали поради някоя инфекциозна болест, а другите са работили от малки, защото населението е живяло повече по селата и е имало нужда от работна ръка. Говорим за времена, в които средната продължителност на живота е била 40 години, и то само преди 150-200 години. В момента е над 80 години в много държави. Когато имаш хоризонт на живот 40 години, е нормално да се омъжиш на 15 години. Тук една скоба искам да отворя, че тогава е било много по-лесно и приемливо да кажеш, че ще живееш с някой до края на живота си, когато си на 16 и ще живееш до 40. Сега, е много трудно да обещаеш на някой, когато си на 25 и мисленето ти не е каквото е било, когато си бил на 16, че ще го обичаш до 80 годишната му възраст. Това във връзка с промененото отношение към брака като институция – вече хората не остават толкова заедно, като нашите баби и дядовци, които са възпитавани, че каквото и да става в семейството трябва да си го изтърпим. Та, целия този преамбюл е, за да кажа, че деца раждат деца не е ромски специалитет, не са го измислили те и не са го донесли в България те. Тук трябва да отбележим, че България е различна от Индия, от гледна точка на “малките булки” в това че в Индия много често непълнолетни ги женят за мъже, които могат да им бъдат бащи и дядовци – над 50 години. В България, в повечето случаи, момичето ако е на 13-14, момчето е 17-18 години. И ако и двамата са под 18 години, отговорността пада върху родителите им – те са тези, които отговарят какво се случва с децата им – и пред тях, и пред закона. В това отношение, когато работим върху превенцията, ние се насочваме не само към децата, но и към техните родители. Младите хора не са в състояние да имат реална преценка и не им се дава да вземат самостоятелни решения. От друга страна, както казват в Африка, за да отгледаш едно дете е нужно цяло село, дори родителите да не искат да женят децата си, средата ги притиска. На тях им се подмята “Всички момичета се ожениха, само вашето стои така”, та да направят така, че да не се срамят. Има групи, в които момичетата ги спират от училище при първата менструация, защото се счита, че е вече съзряла и е много страшно да не я откраднат, да остане девствена, да не й “вземат кръвта”, както казват, а у нас физиологията е такава, че менструацията идва на 12, 12 години и половина, и някои момичета прекъсват учението си. Тук искам да подчертая дебело нещо много важно – има ромски общности, в които ранни бракове, ранна бременност и ранно отпадане от училище са абсолютно неприемливи, много рядко срещани. Има места, където освен че завършват и си вземат матурите, ромските момчета и момичета (и момичета, подчертавам), продължават университетското си образование. Била съм ментор на много такива роми, които учат и завършват медицина и работят във водещи болници. Много е пъстро всичко. Има региони, в които в едното село е по един начин, в съседното – по друг. Много зависи от хората. От хората, от които се взема пример. Също така, друго важно нещо е родителите да знаят, че детето им, когато се изучи, ще има реализация на пазара на труда. Мен ми е казвала жена “Защо да карам децата си да учат, след като мъжа ми е завършил средно образование, а комшията седми клас и двамата работят в чистотата. Какво му е дало това, че се е изучил.” Хайде, мъжете остават в училище, първо, защото нямат менструация, и второ, защото за да вземат шофьорска книжка им трябва завършен десети клас. В ромските общности има три типа семейства. Едното е модерното – с родители, които искат децата им да учат по нататък и знаят, че е важно. Има класическо патриархално семейство, в което след като се оженят младите отиват да живеят около семейството на момчето, където въпреки патриархата свекървата е водеща фигура, и третото са семейства, които живеят на ръба на мизерията – при тях идеята за оцеляване е много по-важна от идеята за образование и перспектива.

Бедността ли е най-големия фактор за феномена деца раждат деца?

Да. Както в целия свят, колкото си по-беден и необразован, толкова по-лесно се подхлъзваш и така трябва да живееш. Същевременно, с всички майки, с които съм общувала и които са родили децата си, когато самите те са били деца, като съм ги питала как искаш да се развиват децата им, не е имало нито една, която да каже, че иска да са като нея. Напротив, всички отговарят, че няма да позволят това да се случи. Има много случаи, в които става така, но има и в които не става – детето е последвало модела на майката. С огромен интерес чета интервютата от този проект и съм щастлива, че примерите са едни щастливи примери – на момичета, на които живота им е тръгнал малко криво – прекъснали са училище, тогава, когато трябва да си безгрижен, да излизаш в приятели и да мислиш за бъдещето си, изведнъж да се окажеш на 15 родител, е изключително трудно нещо. И въпреки майчинството, те са се върнали в училище и са завършили или ще завършат, и градят дом. Тези примери са на момичета, които са имали стабилен човек до себе си, както и подкрепяща среда. И някак си, са били силни и от нищото са изградили живота си и децата им учат също. Чета и коментарите, където има обвинения, че показвате само положителни примери, но то няма как да се видят другите. Ако живота ти се е стекъл гадно и на 15 си родил, оставил си детето си в институция, което се случва много често, отишъл си някъде другаде, ти няма как да бъдеш “хванат” за интервю и показан, и да те попитат няма да се съгласиш да те снимат и да разкажеш историята си и да заявиш “Да, аз се провалих и детето е някъде”. Ако младата майка е родила детето си и живее в крайна мизерия, маргинализирана до крайност с нисък родителски капацитет, няма как да го намерите тоя случай.

Познаваме такива майки, но не се съгласяват да бъдат снимани. Хората не осъзнават каква смелост е тези момичета да застанат с лицата и историите си, и да разкажат откровено живота си.

Да, вие сте намерили хепиенда, защото тези момичета са намерили силата да се преборят с това. Не всички са така, не всички имат такава сила, не е масово.

Да не забравяме, че и срама е голям фактор в общественото ни говорене.

Той е голям фактор за много неща. Ние наричаме венерическите болести срамни болести, наричаме външните полови органи срамни области, всичко е срамно, голям срам във всичко. Във вкъщи, в домовете, между поколенията не се говори за пубертет, за съзряване, за секс, табу теми, срамни теми.

Етнизира ли се бедността, ранната бременност и ражданията?

Голяма грешка е да се етнизира, защото това не е проблем на етнос, а на битност. Ние минаваме покрай някое ромско гето и виждаме мизерните условия. А в Люлин, в Надежда, изобщо зад панелните стени знаем ли за мизерните условия и бедността, в която се живее. По селата, единствените млади хора и хора на средна възраст, са роми. Здравните медиатори, с които работя ми казват как на много места, възрастни хора, българи, се обръщат за помощ към тях и те им помагат, защото няма кой друг. Маргинализацията не е на етнически принцип, тя е въпрос на бедност, на достъп до услуги, на перспективи. Но стереотипа е, че ромите са бедни, пък ние сме добре. “Нашите” момичета, българки, не правят така, те са в носии, играят хора, пеят патриотични песни и правят мусака. Една моя студентка, която вече завърши и работи като медицинска сестра, ми беше казала “Интегрираните роми са невидими”. Ние, като отидем в Пирогов не виждаме, че младата и красива докторка, която ни преглежда е ромка, не виждаме че кардиологът в Св. Анна е ром или че учителката в училището на детето ни е ромка, но виждаме само ромката, която влачи едно приспано дете на кръстовището и ти чисти стъклото на колата или проси. И, понеже сме царе на стереотипите, лепваме етикета “това си е ромска работа”.

Да се върнем на причините за ранната бременност и раждаемост?

Започнах с ромите, защото девствеността е единия от факторите. Друга причина е липсата на стабилност и перспектива, несвързването на завършването на образованието с добри хоризонти. Има цели поколения, и то не само ромски, които не знаят какво е да работиш от 9 до 17 часа или на две смени. Младите безработни и младите бедни са изключително често явление и единствената им реализация е да се оженят. От трета страна, просто се случва. Много е трудно да се води статистика по тази тема – причината за феномена деца раждат деца. Правили сме проучвания, последното е качествено проучване, но не е представително. Тук да отбележа и мантрата, че ромските момичета раждат заради помощи. Няма такова нещо. За да получат помощ от 50-100 лв. трябва да минат през десетки подписи, а и тези пари не стигат доникъде на едно многодетно семейство. А и самата идея за много деца вече се ревизира, дори и при ромите – вече не е така.

Спекулира ли се, че това е педофилия?

Казах вече, че нещата не са като в Индия, където много възрастни мъже се женят за непълнолетни момичета. Тук момичето и младоженеца са на сходна възраст – обикновено няколко години раазлика. В България има педофили, но те не са там, а основно в интернет. Ние трябва да пазим децата си в тази среда, виртуалната, където те се опитват да се закачат и да примамят детето. Същевременно наблюдавам, от работата си на терен, как много възрастни мъже блудстват с момчета и момичета с полу знанието на родителите им, за да живеят без наем в някоя порутена къща, за един обяд или две вафли. Сексуална експлоатация, която не е свързана с брак. Педофилите не се женят по този начин, защото след няколко години момичето пораства. Педофилията е много сериозен проблем, но тя не е в тези бракове.

Доколко стереотипите определят поведението ни към тези майки?

Въпроса за стереотипите ми е любим. Първо, какво е стереотип? Предварителна представа за нещо, която не се базира на научна експертиза и опит. Стереотипите са изключително важен фактор в нашия живот, за съжаление. Когато си говорим за стереотипи по време на обученията, които правя, винаги започвам с един от основните генератори на стереотипност, които са вицовете. Примерно, за вицовете с Бай Ганьо, французина и американеца, където в края великите нации са победени от българския гении или сексуалната му мощ. Това е толкова изтъркана реакция на малък и леко комплексиран народ. И от там нататък ние си караме със стереотипите – французите са големи любовници, германците са големи техничари, а ромите са мръсни и крадат – така си живеем с тези постулати. Същевременно, българите са много трудолюбиви и много гостоприемни, цял живот сме шести по красота и четвърти по футбол, и така си живеем десетилетия. На базата на тези стереотипи много трудно може да се откажеш от идеята, че това с ранните бракове не е наш проблем, че това се случва някъде там, далеч, по гетата. А то не е точно така, както се разбира.

Какви са тенденциите при раждаемостта?

В големите градове все повече работим с жени, които са “забравили”, че трябва да станат майки – зрели жени, които имат нужда от помощ за превъзмогване на някаква форма на стерилитет. Все повече в големия град хората отлагат да имат деца, докато завършат образованието си, докато си стъпят на краката и т.н. Като цяло раждаемостта, е ниска и едно от обясненията е, че много българчета се раждат в чужбина, поради емигрантската вълна, там, където е центъра на жизнените интереси на родителите им. Диаспората в чужбина ражда, но това няма как да се влее в нашата статистика. Отрицателния прираст не е само български проблем, той е общоевропейски. Но, си ги има ражданията под 18 години в България.

Ти се занимаваш с превенция. На какво наблягате, основно?

За младите хора е важно да са информирани как да се предпазват от нежелана бременност и от полово предавани болести. Презервативът си остава основно превантивно средство и за двете неща. В ромските общности най-любимия контрацептивен метод е спиралата. В това ни помагат основно здравните медиатори. В средата на месец април приключи обучението на нов випуск здравни медиатори – нови 37. Общо са около 310 души, които работят в над 160 общини и са връзката между уязвимата общност и здравните и социални услуги, и ежедневно се стремят да подобрят комуникацията между институциите и общностите.

Оказва ли се психологическа помощ и подкрепа на тези млади момичета?

Подкрепата, която се търси обикновено е свързана със социални случаи, със здравната и образователната система. Психичното здраве е на такава висота, на която е и денталната помощ, тоест никаква. Много е назад, защото тогава, когато на дневен ред са много по-важни неща като оцеляването, те не си позволяват да си помислят, че имат нужда от такава помощ, защото борбата за насъщния е по-важна. Нека се върна малко назад в качествените проучвания, които сме правили и за които споменах. Кои са най-важните ценности в ромската общност? Челните три ценности са децата, семейството, по-скоро голямата фамилия и борбата за благополучието на семейството, които са едни много хубави ценности. Много е интересно, че благополучието и това да имаш какво да сложиш на масата са две различни неща. Колко ли са се мъчили тези хора, за да може да им е ценност това да има какво да сложиш на масата и да си нахраниш децата. Тоест, това не се брои като някаква част от благополучието, а си е отделен сегмент. Ако ние говорим като една от основните ценности да може да си нахраниш децата, психичното здраве е много назад в приоритетите. Тук идват и по-лошите новини. За съжаление, не са в челните ценности две неща – образованието и здравеопазването. За образованието, абе важно е, ама не толкова, колкото че си обичаме децата и да имаме пари за хляб. На здравето, не се гледа като на нещо, което ти може да превентираш – да ходиш на консултации, на терапии. Здравето е въпрос на късмет, каквото ти е писано, така разсъждават. Може да правиш много неща, но каквато ти е съдбата, каквото Бог е решил – това ще се случи. И почват аргументи – брадчеда влезе в болница и след 20 дена го умориха. Ама той чакал до последно и какво да направят лекарите?

Затова ли има чести нападения на лекари?

Не, защото не се разбират. Как беше – “грешките в кодирането водят до срив в комуникацията”. Тук е много важно да спомена, че здравните медиатори започнаха да работят и в болниците, освен на терен. Обучили сме 60 човека, в момента 23 работят в 7 общини – основните отделения са акушеро-гинекологичните и педиатричните. Обратната връзка от болниците е фантастична. Искаме да разработим и подобна система при спешната помощ, но там е много по-трудно. Та, надявам се и един ден да стигнем и до психиатричната помощ. Обучаваме също така здравните медиатори да разпознават белези на домашно насилие или психологически тормоз. Много е трудно, защото там властва максимата на нашите баби и дядовци “това си остава в семейството” и почти няма ефект – жена, дори и да подаде оплакване, после много бързо го оттегля и не се стига до адекватни мерки. Младите майки имат особено нужда от психологическа подкрепа, да осъзнаят и усетят една подкрепяща среда. Има телефонна линия за подкрепа на деца и в последните години се увеличава броя на ромските деца, които се обаждат за подкрепа. Едно от нещата, които споделят е страха да не ги омъжат.

Добре, кои са нещата, които трябва да се предприемат , за да се намали феномена “деца раждат деца”?

Адекватна превенция на ранното отпадане от училище. Програма по здравно и сексуално образование в и извън училище. Осъзнаването, че отлагането на женитбата и раждането и завършването на поне средно образование ще доведе до реално подобряване на стандарта на живот и реализация на трудовия пазар. Преодоляване на стереотипите. Спазването на закона – сега се събират едни папки в прокуратурата и се казва, че това им е традиция и нищо.
Благодарим специално на д-р Krasimir Romanov и на Българска асоциация по семейно планиране (БАСП).
Интервюто на Радосвета Стаменкова (Radosveta Stamenkova) е част от проекта на People of Sofia „Младите майки”, разказващ историите на жени, които са родили под 18-годишна възраст, както и на специалисти, занимаващи се с темата за ранната бременност сред младите, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.
Целите, които си поставя проекта е, от една страна, да покажем живота на младите момичета, а от друга, специалистите, които им оказват помощ и подкрепа, а също и хората, които работят на терен, за да се намали ранната бременост. По-общо, да направим казуса видим за по-голяма част от обществото ни и да предизвикаме сериозен, и конструктивен дебат.
*People of Sofia не подкрепя ранната бременност, както и увеличаващия се брой на ражданията под 18 години.
За превенция и при ранна бременност може да получите подкрепа и помощ тук: Българска асоциация по семейно планиране (БАСП) и Заедно – здраво бебе, здаво бъдеще/Nurse Family Partnership, както и към регионалното Звено майка и бебе.

#младитемайки #басп # стаменкова