Катя Кирилова пред People of Sofia

Казвам се Катя Кирилова и съм здравен медиатор от 10 години. С ромската общност работя от 30. Занимавала съм се и с деца със зависимости – най-големият проблем на ромската общност са зависимостите.

Как реши да станеш здравен медиатор?

Обичам обществената работа, да разговарям с хора. Опитвам се все да помогна, да се правя на умна, защото съм чела много книги – да си покажа акъла (смее се). Още от малка. Да чета книги ме научи баща ми, който беше обикновен работник, но имаше абонамент в библиотеката. Уроци не обичах да уча, макар да имам средно образование, но за книги умирах. На 15 започнах с Декамерон, защото баща ми каза, че тая книга не е за мен все още (смее се). Прочетох я тайно за една нощ.

Какво работи здравният медиатор?

Здравният медиатор е мост между институциите и хората. Консултира, помага, превежда, ако трябва, както на докторите, така и на пациентите. Да има разбиране, за да не се получава как единият разбрал едно, пък то било друго и т.н. Ние сме и буфер. Примерно, имаше период, в който в родилните отделения на един етаж бяха българи, а на друг – роми. При различни условия. Беше много дискриминационно и грозно, много ме нервираше. Започнахме да влизаме в ромското детско отделение, докторите ни пускаха, защото майките бягаха и правеха каквото си искат. Когато влязох, започнах да разбирам защо има различни отделения. Излизаха в коридора, люпят семки, кючеци, късат чаршафите – всичко от махалата се пренесло там. Казах си, и аз да бях, и аз щях да ги държа отделно – чувството за дискриминация ми се изпари (смее се). Една жена даже тръгна да бие старшата сестра за два лева – нали някои неща се заплащат, та заставам между двете, обяснявам. Истории много. Ние ги учим, че трябва да си носят вилици и лъжици, да пазят, да не цапат, елементарни неща. Казвам на родителите на тези момичета – както покажеш на детето си, така ще направи и то. Ако си миеш лицето сутрин, и то ще си го мие. Ако си вържеш косата сутринта и отидеш в кафенето, и то така ще направи. Говориш, говориш, от едното ухо влиза, от другото излиза – сложна работа, не става. Това в детските отделения. Горе в махалата помагаме с административните въпроси – има си закони с членове и алинеи, които много хора не познават. Не само ромите, всички. Държавата плаща едни пари на неосигурени хора, за да влязат да се лекуват в болница, но това докторите не го казват. Казваме го ние, затова понякога влизаме в конфликт с лекарите. Помагаме по всякаквъв начин, не само да си знаят правата, но основно задълженията.
Много падна и възрастовата граница, и вече се женят на 12. Преди се женеха 16-17 годишни. Между другото, след 16-годишна възраст може да подпишеш брак със съгласието на родителите.

Как така се женят на 12, като е незаконно?

Много лесно. В ромската общност, щом живееш с даден човек, ти си женен. Подписът не е важен. Ние си знаем: заживее ли едно момиче с някой, значи са женени. На 13 вече са забременели. Ние говорим, водим беседи, не знам още какво, но не става така. Никой не ни слуша, само се отчита дейност.
Когато бях млада, се женеха и раждаха на 15, родителите бяха по-свестни, работеха и им даваха добър пример и възпитание. Имам много приятелки, родили рано и единственото им съжаление е, че са родили толкова малки, не са си изживели живота, които ние, неомъжените, живеехме – море, почивки, безгрижие. Като си семеен, нямаш тази възможност. Ако те заведе мъжът ти някъде, това е. И им казвам горе в махалата – какво правите като си мислите, че на 13 години, щом е голяма любов, той ще стои постоянно при вас? Вашите крака ще са високо горе и ще си спите, ще се обичате, ще се гушкате? Само любов им е в главата, без да се замислят за последиците. Между другото, ромките повече кръшкат от ромите, защото нищо не са видели, омъжвайки се на 13. Напише й някой във Фейсбук „Мале, какви очи имаш!“, и тя „Леле, мъжът ми никога не ми е казвал такова нещо!“ и хайде. Та така с тези млади момичета. Но реалността е съвсем друга. Мине се три месеца и казва на свекървата си „Едни гащи не ми купихте“. Фактически свекървата се сдобива с още едно дете, което трябва да гледа. Мъжът ходи да работи, но 13 – годишно момиче няма как. А то си иска прически, дрехи, маникюри, живее му се на това момиче. Какво друго да му се прави на 13? Гледа как живеят приятелките й, ама свършен факт вече. И на 16 хоп, сменя. Но вече има две деца. И бабите правят грешка – за да помогнат на детето, отглеждат децата, а и по Закона за закрила на детето отглеждането на детето се дава на бабата. И те, момичетата, са готови за нови деца вече. Сто пъти съм предлагала – оставете детето при майка му и му създайте условия да е с майката, за да бъде отговорна.

Мит ли е, че се забременява от незнание и липса на сексуална култура?

Да. Ромите не обичат да излолзват презервативи, макар да са наясно, че предпазват. Жените вече ги научихме да си слагат спирали, но там има друг проблем – мъжете им не им дават поради две причини. Първата е, че мъжът не дава жена му да си сложи спирала, защото я усещал, което е почти невъзможно – въобразяват си. Имаме случаи, при които жените си махат спиралите без да знае мъжът им, но те пак – пречело му. Втората причина е, че ако е със спирала, може да кръшка и той няма да разбере. Понякога жените обясняват, че започвало да ги боли главата, схващал им се единият крак, измислят си несъществуващи причини. Отслабвали били. Викам им, че ако се отслабваше от спиралите, щях да си сложа десет (смее се). Истината е, че мъжете не им дават да се пазят. Ако си жена и се пазиш, значи хойкаш и си имаш друг.

Ревниви ли са?

Много. Примерно като се прибере подпийнал и си легне до жената, но на нея й се спи, изморена е, не е на кеф, се почва как значи е ходила при друг и изневерява. Почват скандали и побоища. Домашното насилие при ромите е повече и то се дължи точно на ревността и несъобразяването с жената. А и мъжете са по-незапочнати с телата си, отколкото жените. Ние жените ги събираме, говорим им, слизаме на нивото им, докато мъжете по-трудно ги събираме, а и не са съобразителни. Не му пука дали ще има две, три или пет деца. Имаме една българка, която е женена за ром – на 22 години вече е с осмо дете.

Какво влияние оказват социалните мрежи?

Много по-лесно си намират, но не знаеш какво ще намериш. Малко разхайтена работа. Запознаят се, след една седмица не се харесват вече, хайде към следващия партньор. Както вече споменах, жените си оставят децата на бабите и хукват да се женят за друг.

Повече раздели има сега?

О, да, Това е голям проблем, защото децата израстват с бабите си.

Не остават при бащите?

Не. Щом жената се раздели с мъжа си, той се отказва и от децата. А новият мъж също не ги иска. Много рядко мъж взима жена с децата от нейната предишна връзка. Децата страдат, но свикват – ромските деца са адаптивни. В нашата общност също децата са научени да обвиняват повече майката, отколкото бащата.

Как може да се намали ранната бременност?

На първо място с образование, но трудно – не е ли образован родителят, шансът детето му да е не е много голям. Махаме образованието като бързо решение. Законите са най-правилното решение според мен. Съгласил се родителят, че детето му на 12 може да прави деца – да се накаже. Ама какво да му вземем? Обществено полезен труд без заплащане. Ще си стегне детето, защото ще знае, че трябва да работи без пари и му бъркаш в джоба. Тези, които казват, че това е традиция, не, няма такава традиция да се женят малки. Ако имаше, и умните и образовани роми щяха да си женят децата на 12, а не да ги пращат да учат. Вече не е традиция и прословутият чаршаф, останало е само при неграмотни и в гетата. Има нещо много важно. Никой родител не иска детето му да роди на 12, но като се случи, приемат го. Знаеш ли на какво се натъквам? Когато казвам на родителите да говорят на децата си за първия цикъл, че ако легне с мъж след първия цикъл може да забременее, те отговарят, че ги е срам и не могат да говорят с тях по тази тема. И така момичетата трябва сами да се оправят, ако не сме ние, здравните медиатори, да им обясняваме.

Как да се случи интеграцията на ромите в България?

Като се променим ние самите. Отвътре навън. Можем, въпросът е дали искаме.

Има много ромски организации, защо не се случва?

Защото не ги интересува. Ще ти кажа какво виждам. Аз съм към Национална мрежа на здравните медиатори. В упрвлението са трима българи и шестима роми. Експертите са българите и мога да ти кажа, че те вършат повече работа от всички, ама всички ромски организации накуп. Защото асоциацията обучава медиаторите на правата и задълженията, не само на правата. Истинските проблеми на ромите са адресните регистрации, инфраструктурата – пътища, канализация, вода. Къде са тия организации, които искат да решат тези проблеми?

Нарочно ли се маргинализира ромската общност в България?

Да, категорично. Да стоим бедни, да ни манипулират, да ходим да гласуваме за петдесет лева. Това ги устройва политиците. Ние имаме решение за много от проблемите, но на никой не му се занимава, нито го интересува.
Благодарим специално на Радосвета Стаменкова (Radosveta Stamenkova) и Българска асоциация по семейно планиране (БАСП) за оказаното съдействие.
Интервюто на Катя Кирилова е част от проекта на People of Sofia „Младите майки”, разказващ историите на жени, които са родили под 18-годишна възраст, както и на специалисти, занимаващи се с темата за ранната бременност сред младите, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.
Целите, които си поставя проекта е, от една страна, да покажем живота на младите момичета, а от друга, специалистите, които им оказват помощ и подкрепа, а също и хората, които работят на терен, за да се намали ранната бременост. По-общо, да направим казуса видим за по-голяма част от обществото ни и да предизвикаме сериозен, и конструктивен дебат.
*People of Sofia не подкрепя ранната бременност, както и увеличаващия се брой на ражданията под 18 години.
За превенция и при ранна бременност може да получите подкрепа и помощ тук: Българска асоциация по семейно планиране (БАСП) и Заедно – здраво бебе, здаво бъдеще/Nurse Family Partnership, както и към регионалното Звено майка и бебе.

#младитемайки